Хайде да се опитаме да си обясним основните контури на

 

Хайде да се опитаме да си разбираем главните очертания на актуалната международна геополитика, като разгледаме някои от публично оповестените основни стратегически разбори и документи на американската военна теория.

Казано напълно простичко – колкото и да е занимателна опорката, че Тръмп е сътрудник Краснов, който пие урина от съветски проститутки и е вербуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) още преди 40 години, тя е единствено и само това – пропагандна опорка, предопределена за по-глупавите измежду нас. А действителността, разкрита в американските военни стратегически разбори е, че за последните 30 години американската стратегическа теория Two Major Regional Conflicts от 1993 година към този момент е редуцирана до „ приоритизиране на заканите “ от 2022 година. Или още по-простичко казано, съгласно американските военни анализатори, заради справедливи стопански и финансови аргументи, способността на Съединени американски щати да водят повече от една война е мощно намаляла.

Ще припомня, че четенето на съществени разбори (не, нямам поради фуража за овце в грантовите медии) е много потребно. Като стартираме от основополагащия финален труд на Бжежински с многозначителното заглавие Strategic Vision: America and the Crisis of Global Power, та до авторитетни учени и анализатори като Joseph Nye („ Is the American Century Over? “ 2015), Paul Kennedy (The Rise and Fall of the Great Powers, 1987), Fareed Zakaria (The Post-American World, 2008, обновена 2011), John Mearsheimer (The Tragedy of Great Power Politics, 2001 и The Great Delusion, 2018). И несъмнено, публично оповестените разбори на американската администрация.

Какво споделят анализите? Че се намираме в исторически интервал, в който въздействието на Съединени американски щати понижава заради задълбочаващи се вътрешни проблеми (икономически, политически, социални), както и одобряването на нови сили като Китай и Индия, а светът се движи към многополюсен ред, при който нито една страна няма да има цялостна доминация. Анализаторите преглеждат тази нова геополитическа, и всъщност историческа действителност, освен като краткотраен спад на американската мощност, а в подтекста на доста по-широк исторически развой – края на Западната доминация, която свързват с интервала, почнал с Великите географски открития през XV и XVI век. 

Нека погледнем еволюцията на американската стратегическа теория в последните няколко десетилетия през публично оповестените документи:

След края на Студената война, когато Съединени американски щати се утвърждават като единствена суперсила, е призната доктрината Two Major Regional Conflicts, MRC. Тя допуска, че американските въоръжени сили би трябвало да са способни да водят ДВЕ огромни районни войни по едно и също време – да вземем за пример една в Близкия изток (като първата война в Персийския залив, 1991) и друга в Азия (потенциално против Северна Корея). Тази теория е публично заложена в стратегическите документи от 90-те години, като Националната военна тактика („ Bottom-Up Review “ BUR, 1993).

След офанзивите от 11 септември 2001 година и войните в Афганистан и Ирак, Съединени американски щати последователно се отдалечават от доктрината Two Major Regional Conflicts. През 2012 година, по време на администрацията на Обама, Пентагонът приема нова тактика – Sustaining U.S. Global Leadership: Priorities for 21st Century Defense, известна като „ една война плюс “ (One War Plus). Тя планува опцията Съединени американски щати да водят САМО ЕДНА огромна война (например против страна като Иран), до момента в който поддържат по-малки интервенции за въздържане на други места (например против терористични групи или за отбрана на съюзници).

Последната американска стратегическа теория, отразена в Националната отбранителна тактика (NDS) от 2022 година (т.е. призната при президента Байдън), се концентрира върху „ приоритизиране на заканите “. Китай е избран като главен дълготраен съперник, Русия като непосредствена опасност, а други райони (Близкият изток, Африка) – за вторични. Това значи, че Съединени американски щати би трябвало да концентрират ресурсите си върху ЕДИН главен стратегически спектакъл (вероятно Индо-Тихоокеанския район против Китай), до момента в който поддържат минимална ангажираност другаде.

Политиката на актуалната американска администрация се явява изцяло естествено продължение на описания дотук стратегически „ даунгрейд ”. Тръмп и неговите хора се сблъскват с изцяло справедливи ограничавания от стопански и геополитически темперамент, които ги принуждават да изберат единствено едно стратегическо направление за външната политика на Съединени американски щати. И всички знаем кое е то – Китай.

Не, обичани мои шушляци и конспиролози, живеещи към момента в 90-те години на предишния век – Тръмп не е съветски разузнавач. Той се пробва да избави страната си и да откри мястото ѝ в новия свят, като паралелно демонтира наложения глобалистки ред и неговите 3 свещени кита: зелените политики, отворените порти за незаконни мигранти и лудостта на свободно избираемия пол. Съединените щати към този момент не са в положение да водят войните на глобалистите, за които Европа се трансформира в последно леговище. По същата причина Тръмп търси спокойно позволение и на спора с Иран, макар недоволството на Нетаняху. Съединени американски щати са пренапрегнати и не могат да си разрешат да затънат в Украйна и Близкия изток, когато им следва битка с Китай, а личната им страна се нуждае от дълбоки стопански и политически промени. Ето за какво, не е изненадващо, когато чуваме Марко Рубио да споделя: „ На планетата се случват някои ужасяващи неща. Америка не може да реши всяко едно от тях. Това, върху което би трябвало да се съсредоточим, е да дадем приоритет на външната си политика в областите, които са в наш народен интерес. ”

А желаете ли да чуете по какъв начин Harvard Kennedy School разяснява войната в Украйна? „ Западните сили заложиха демократичния международен ред на изхода от тази война. Да се контракти мир при съветските условия през днешния ден би било неприятно, само че да се заложи на едва евентуално усъвършенстване на изискванията на бойното поле и да се загуби, би било доста по-лошо. ”

И по този начин – Тръмп е изправен пред два сюжета – неприятен и доста неприятен, във война, която не смята за своя, и чийто ход би могъл да бъде извърнат единствено посредством директна военна намеса, т.е. посредством евентуален нуклеарен спор. Хайде, кажете ми до каква степен разумен би бил сходен избор.

Казано в резюме – надписът от дълго време е на стената, само че явно са малко хората, които могат да го прочетат. Външната политика на администрацията на Тръмп е диктувана от безмилостните закони на обективните исторически процеси. А за идеологически повредените измежду нас остава вярата, че 720-ият пакт със наказания най-накрая ще повали Мордор, че квиченето по обществените мрежи и нанасянето на величествени провали на ватенките във Facebook може да промени обстановката на фронта и, несъмнено, утехата, че Тръмп е съветски разузнавач. По-глупавите измежду нас са легион и с кеф попиват всяка малоумна опорка.

Ирини Зикидис 

https://history.defense.gov/Portals/70/Documents/dod_reforms/Bottom-upReview.pdf

https://apps.dtic.mil/sti/pdfs/ADA554328.pdf

https://www.heritage.org/defense/report/the-measure-superpower-two-major-regional-contingency-military-the-21st-century

https://media.defense.gov/2022/Oct/27/2003103845/-1/-1/1/2022-NATIONAL-DEFENSE-STRATEGY-NPR-MDR.PDF

https://www.state.gov/secretary-of-state-marco-rubio-before-the-house-committee-on-foreign-affairs-on-the-fy26-department-of-state-budget-request/

https://www.russiamatters.org/analysis/battlefield-conditions-impacting-ukraine-peace-negotiations

https://x.com/Glenn_Diesen/status/1925502477023031402